Р Е Ш Е Н И
Е
№......./……юни 2009 г.
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в о т к р и т о съдебно заседание на седми май през двехиляди
и девета година, в състав:
СЪДИЯ:ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар:М.Д.,*** по описа на съда за 2008 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.32, ал.2 от Закона за собствеността.
С исковата си молба адвокат Й.А.А., като пълномощник на Д.Г.Г.
*** и съдебен адрес ***, твърди против С.А.О. и С.А.О.-
съпрузи, че е собственичка на втори жилищен етаж, а ответниците- на първи
жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, състояща се приземен избен етаж и два
редовни жилищни етажа, построени в УПИ,
означен като парцел LIV -4593, 4594,4677 в кв. 75 по плана на Велинград, която е
построена въз основа на реализирано право на стоеж, съгласно договор между ОПС
Велинград, ищцата и ответника, издадена Заповед №446/1976 г., и Удостоверение
№526/1976 г.на Градски народен съвет Велинград.Между тях не могло да се
постигне съгласие за разпределение на ползуването на приземния етаж, който
съставлява обща част на сградата по смисъла на чл.38 и чл. 40 от Закона за
собствеността и се състои от избени и складови помещения, обслужващи двата
етажа.Тъй като не могли да постигнат споразумение относно разпределението на
ползуването му, за тях възникнал правен интерес от настоящия иск.
МОЛИ съда да постанови решение, с което
да разпредели ползуването върху приземния избен етаж от жилищната им
сграда,както и да им присъди направените разноски.
Ответниците, в срока по чл.131 ал. 1 от
ГПК оспорват твърденията в исковата молба, като твърдят че сградата има още един
етажен съсобственик –М.С.Г., който е собственик на трети
жилищен етаж въз основа на отстъпено право на надстрояване, съгласно Заповед
№185/2007 г.на кмета на Община Велинград.Твърдят, че по силата на давностно
владение са изключителни собственици на самостоятелен обект-гараж, в приземния
етаж на сградата, който не е обща част и не следва ползуването му да бъде
предмет на разпределение в настоящото производство.Сочат доказателства.
Съдът, като взе предвид всички събрани по делото доказателства и доводите
на страните по свое убеждение, прие за установено от фактическа страна
следното:
Безспорно е, а и от представените писмени доказателства Заповед
№446/10.06.1976 г. на Председателя на ГНС Велинград, Договор за отстъпено право
на строеж върху държавен недвижим имот и удостоверение №526/20.07.2006 г. за
отстъпено право на строеж е видно, че ищцата
и ответниците, като съпрузи (вж.
Удостоверение №4604/27.10.2008 г.) и в режим на СИО, са придобили правото на
строеж и собствеността върху построената сграда, състояща се от приземен и два
жилищни етажа.Видно от удостоверение №638/25.08.2005 г. сградата е застроена в
УПИ LIV-4593, 4594, 4677 в кв.75 по плана на гр.Велинград и се състои от приземен етаж и два жилищни
етажа със застроена площ от 107 кв.м.Видно от заповед №185 от 09.02.2007 г. ,
Договор №126/13.03.2007 г. и
скица с виза №1269/2005 г. на С.А.О. и М.С.Г. е отстъпено право на
надстрояване на трети етаж-надстройка на съществуващата двуетажна жилищна
сграда с площ на надстройката 96 кв.От заключението на вещото лице по
техническата експертиза се установява, че процесния първи надземен жилищен етаж
се състои от избено-складови помещения и помещение, проектирано като гараж,
съгласно одобрен архитектурен проект от 26.05.1977 г. за изграждане на
сградата.Съгласно същия е предвидено северозападно помещение от 18, 98
кв.м. за гараж.Вещото лице изяснява, че
една част от помещенията в този първи надземен етаж са устроени за живеене и са
с под на котата на средното ниво на прилежащия терен, и светла височина 2, 40
м. и полезна площ от 85, 41 кв.м. от изградената жилищна сграда.От
допълнителното заключение на вещото лице
от 16.02.2009 г. се установява, че третия редовен жилищен етаж, за който е
издадена заповед и сключен договор за ОПС е изпълнен със застроена площ от 105,
20 кв.м. И покрит с двускатна покривна конструкция, покрита с керемиди, в която
е оформено обитаемо подпокривно пространство с достъп от изградената вътрешна
стълбищна клетка, с височина от 0,90 м. в ниската част и 3, 13 м. във високата
(до било).Същият е изграден в груб вид, без довършителни работи с изпълнени
преграждащи вътрешни зидове и покрив, в който са обособени помещения за
коридор, три стаи, санитарно помещение и кухня, поради което съдът приема, че
се касае за обект завършен в “груб строеж” по см. § 5, т.46 от ДР на ЗУТ.От
удостоверение №94/04.02.2009 г. на Община Велинград е видно, а и от
заключението на вещото лице се установява, че в Общината няма представени
строителни книжа за обекта, няма издадено разрешение за строеж, липсват
протоколи за приемане на конструкцията, за установяване на строежа в
съответствие с дадено разрешение за строеж и одобрените проекти. Ето защо съдът
намира ,че не са налице предпоставките на чл.181, ал.2 от ЗУТ за да се приеме,
че така изградения обект може да е предмет на прехвърлителна сделка, т.е. обект
на собственост. По делото няма данни и за това, че са налице предпоставките на
ЗУТ за извършване на строежа без нарочно разрешение за строеж-защото се
установи, че такова липсва, както и липсват данни същият да е законен. Ето защо съдът намира, че разпределението на реалното ползване на общата
част на сградата – избен етаж, състоящ се от избени,складови помещения следва
да се извърши само между етажните съсобственици-тези, които са собственици на
обекти в сградата. Съдът счита, че не е индивидуална собственост на някоя от
страните помещението гараж в избения етаж-липсват такива
доказателства.Доколкото ответниците имат претенции за ползването му-то вариантът,
предложен със заключението на вещото лице, представя ползването на тази страна
и по този начин не се накърняват правата й. Със
заключението си вещото лице, като е съобразило площта на помещенията в
приземния етаж, обособените три самостоятелни входа към същия и обстоятелството,
че помещението, проектирано като гараж не е затворено с гаражна врата, към него
няма достъп за пътни превозни средства и не се използва като гараж, а като
складово-т.е. то не е самостоятелен обект в сграда, е предложило вариант за
разпределение на реалното ползване на помещенията, отразен на скицата към
заключението, който в максимална степен удовлетворява изискванията за достъп до
помещенията от различните етажни собственици, съобразен е с правата на страните
и е целесъобразен.
С оглед на изложеното, съдът намира, че
следва да се постанови решение, с което да се определи начин на реално ползване
на съсобствения на страните имот при посочените квоти и съобразно заключението
на вещото лице, като за ползване на ищцата се определи частта, оцветена в
червено, за ползване на ответниците-частта, оцветена в синьо и за общо ползване
– частта, оцветена в жълто на скицата, неразделна част от заключението на
вещото лице.
Водим от
горното и на основание чл.32, ал.2 от Закона за собствеността, съда
Р Е Ш И
:
ОПРЕДЕЛЯ
начин на реално ползуване на съсобствения на Д.Г.Г. с ЕГН ********** *** и съдебен
адрес ***-чрез адвокат Й.А.А.
против С.А.О. (С.Г.Г.) с ЕГН ********** и С.А.О. с ЕГН **********-
съпрузи, при равни квоти за Д.Г.Г.-
½ ид.ч. и за съпрузите С.А.О. (С.Г.Г.) и С.А.О. – общо
½ ид.част, недвижим имот:ПРИЗЕМЕН
(избен) ЕТАЖ от двуетажна жилищна
сграда-къща, състояща се приземен избен етаж и два редовни жилищни етажа,
построена на 107 кв.м. в УПИ, означен като парцел LIV -4593, 4594,4677 в кв. 75 по плана на Велинград, при съседи за
него:ПИ № 5014677, улица “Никола Вапцаров”, ПИ № 5014594, ПИ №5014601 и улица
“Кристал”, както следва:
-Д.Г.Г. да ползва реално частта,
съставляваща две помещения с обща площ от 25, 30 кв.м., оцветена в червен цвят
на скицата, неразделна част от съдебното
решение;
-С.А.О. (С.Г.Г.) и С.А.О., да ползват реално частта,
съставляваща помещения с обща площ от 32, 75 кв.м., оцветена в син цвят на
скицата, неразделна част от съдебното решение и
- общо всички да ползват реално частта
с площ от 27, 39 кв.м., оцветена в жълт цвят на скицата, неразделна част от
съдебното решение.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните по делото.
СЪДИЯ: