РЕШЕНИЕ

 

Номер                     .04.2011 год.гр.Велинград

 

В    ИМЕТО   НА  НАРОДА

 

ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД- НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ

 

  На 18.04.2011 година

  В публично заседание в следния състав: 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:В. Петричев

 

  Секретар: Л.Г.

  Прокурор:

  като разгледа докладваното от председателя

  АНХД №-126/2011г.

  И  за да се произнесе,взе предвид следното:

                              

                              Производството е по реда на чл.59 ал.1 от ЗАНН.

 

                              В.И.Д.,с ЕГН-**********-ЕТ”Доминант-В.Д.”,със седалище и адрес на управление гр.Велинград ул.”Петър Янев-№1”, е обжалвал НП № 1301114/ от 10.03.2011г. на Директора на Дирекция “ Инспекция по труда”-гр.Пазарджик, с молба същото да бъде отменено,като незаконосъобразно,като алтернативно поддържа и искането размера на наложената административна санкция да бъде намален до законовия минимум.В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника на жалбоподателя адв.Б.,който навежда доводи за материална незаконосъобразност на атакуваното НП,като представя и писмени доказателства в нейна подкрепа.

 

                              Ответника по жалбата ОИТ-гр.Пазарджик,чрез процесуалния си представител юрист.П. оспорва същата,счита я за неоснователна и моли да се остави без уважение,като се потвърди обжалваното наказателно постановление.

 

                             С ъ д ъ т като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

 

                              С акт за установяване на административно нарушение от 28.02.2011г. е констатирано,че жалбоподателя Д. като длъжностно лице определено със заповед №21 от 20.04.2010г. не е провел начален инструктаж на лицата М.И.Т. и С.П.И.,които са работили в цех за картонени опаковки,стопанисван от жалбоподателя,находящ се в гр.Велинград,обл.Пазарджишка,кв.Индустриален-нарушение по смисъла на чл.3 и чл.12 ал.1 от Н-ба №РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.От показанията на актосъставителя  Д. и на свид. по акта Т. се установява,че на 23.02.2011г. са извършили проверка на място в цех за картонени опаковки,стопанисван от фирмата на жалбоподателя,като вътре в цеха са заварили няколко  души работници.След като им снели самоличността са им раздали декларации,собственоръчно да ги попълнят,след което са пристъпили за проверка на фирмената документация.Представена за проверка е била инструктажната книга,като при нейната проверка проверяващите са констатирали,че за двама от работниците не е бил проведен инструктаж за здравословните и безопасни условия на труд.Книгата е била разписана от проверяващите на нейната последна страница,като за това констатирано нарушение по късно е бил съставен и акт за административно нарушение.Свид.Д. е категоричен,че предявената му книга в препис,представена от жалбоподателя е дописвана след проверката  и отразения в нея инструктаж  не е съществувал при извършването на самата проверка,като от представения препис от книгата от страна на ответника,сочи че действително на последната страница подписите на него и на свид. Т. са техни и положени след приключване на проверката.В съдебно заседание се правят възражения за липса на осъществен състав,на база на представения препис от инструктажната книга,твърди се още,че за работодателя Д. не е имало задължение за правене на инструктаж на двамата работника,тъй като последните са били наети по граждански договор, а не по трудов договор,като алтернативно се пледира и за налагане на по малко по размер наказание.

                        С  оглед на горното съдът намира жалбата за процесуално допустима,подадена в законоустановения срок ,като разгледана по съществото си същата е   неоснователна,поради което ще следва да бъде оставена без уважение,като досежно искането за намаляване на наказанието се постанови съдебно решение,с което се измени  обжалваното наказателно постановление по следните съображения:

                            По делото се установи от събрания по делото доказателствен материал и след пълна,всестранна и обективна преценка на правно релевантните факти,установени с относими и допустими гласни доказателствени средства,че на 23.02.2011г. е констатирано,че жалбоподателя Д. като длъжностно лице определено със заповед №21 от 20.04.2010г. не е провел начален инструктаж на лицата М.И.Т. и С.П.И.,които са работили в цех за картонени опаковки,стопанисван от жалбоподателя,находящ се в гр.Велинград,обл.Пазарджишка,кв.Индустриален,поради което законосъобразно и обосновано АНО е наложил следващото се административно наказание  глоба в размер на 500 лева на основание чл.413 ал.1 от КТ.

                            За възприемане на описаната фактическа обстановка по делото,както и за формиране на изводите си от правна страна, съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели Т. и Д.,а така също отчита и писмените доказателства по делото,приобщени към доказателствената съвокупност.Показанията на тези свидетели са достоверни, най вече с оглед съпоставката им с останалите доказателства и като последица от това са и убедителни, тъй като са последователни,непосредствени и непротиворечиви относно обстоятелствата,ангажиращи административно наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател, още повече че същите са дадени от позицията на незаинтересованост от изхода на делото и са пряка последица от изпълнението на служебните им задължения по КТ.Установени са правно релевантните факти,за съставомерността на нарушението,същите правилно са приведени  под състава на нарушената административно наказателна норма,приложено е правното основание на ответното по вид на нарушението наказание,като правилно е приложен материалния закон.Спазени са разпоредбите на чл.43 и сл. От ЗАНН в хода на установяване на нарушението и на чл.57 от ЗАНН при издаване на НП,което е предпоставка за законност на проведеното административно наказателно производство и гаранция за валидно упражнени процесуални права на участие и на защита от страна на жалбоподателя.Поддържаната във въззивната жалба защитна теза на жалбоподателя ,с която се отрича извършеното нарушение по КТ е изцяло неоснователна,същата не може да бъде споделена и е изолирана от събраната по делото доказателствена съвокупност,още повече,че в подкрепа на тези твърдения жалбоподателя не посочи и ангажира доказателства,от които съдът при своята преценка и с останалия доказателствен материал да възприеме както друга фактическа обстановка,така и да формулира различни от гореизложените правни изводи..Представената само като препис инструктажна книга,не води до горния извод,че инструктаж е бил направен от жалбоподателя,тъй като от една страна са показанията на свидетелите,които са категорични,че след края на проверката са подписали на последната страница тази книга,т.е. че след това има дописване с извършен инструктаж,нещо което не следва да се кредитира, и от друга страна представения препис от ответника на тази книга доказва твърденията на свидетелите,че наистина такъв инструктаж не е бил извършван,както и  подписите на двамата свидетели на последната страница на тази книга.Второто възражение което се поддържа от защитата,че за работодателя не е имало задължение да извършва такъв инструктаж,след като двамата работника са били наети по граждански,а не по трудов договор е също неоснователно и не намира опора в цитираните нормативни актове.На първо място закона за здравословни и безопасни условия на труд в разпоредбата на чл.14 не дели работещите на такива наети по трудов или по граждански договори и въвежда задължението за всеки един работодател да спазва задълженията вменени от закона включително и по отношение на инструктажите за здравословни и безопасни условия на труд.На второ място следва да се отбележи и разпоредбата на пар.1 т.2 от заключителните разпоредби на закона,където законодателя изрично е определи понятието на работодател не само по критериите на пар.1 т.1 от КТ,но и даденото допълнително съдържание като “всеки който възлага работа” т.е. систематичното и разширително в случая тълкувание на нормата определя възлагането на функции както по трудови правоотношения така и по гражданско правни такива.

                            При определяне на вида и размера на административното наказание ,АНО не се е съобразил с чл.27 от ЗАНН,като е наложил предвиденото в чл.413 ал.1 от КТ наказание глоба в нейния максимален размер от 500 лева.Наказанието по този начин не е съобразено с всички обстоятелства обуславящи административно наказателната отговорност,поради което пред съдът  стои въпроса за неговото намаляване на база и на алтернативно поддържаното искане за намаляване на размера на административната санкция като в основата на това стои и преценката,че в този максимален размер същото не би постигнало целите на административно наказателната репресия заложени в чл.12 от ЗАНН.От страна на ответника по жалбата се твърди,че определеното по този начин максимално наказание е съобразено най вече с факта,че жалбоподателя Д. е системен нарушител на трудовото законодателство за което е имал и други актове и НП за такива нарушения,но съдът счита ,че по настоящото дело няма събрана доказателствена съвокупност, която да обосновава такъв извод.В тази връзка от страна на ИТ Пазарджик не се представиха такива писмени доказателства,а и такива данни не се съдържат и в показанията на разпитаните свидетели служители на Д”ИТ”,поради което съдът счита че такива твърдения на юрист.П. са недоказани и не следва да се взимат предвид при определянето на така определената санкция.Ето защо при наличие на обстоятелства, които налагат по смекчена отговорност и санкция,като ниската степен на обществена опасност на нарушението,добрите личностни данни за нарушителя и липсата на реални вредоносни последици,а и процесуалното му поведение по време на извършваната проверка,съдът счита,че наказанието следва да се намали на 200 лева глоба на основание чл.413 ал.1 от КТ,като в този си размер биха били постигнати и целите на репресията заложени в чл.12 от ЗАНН. При извършената служебна проверка съдът не констатира в хода на производствата по установяване на нарушението и в това по налагане на наказанията да са  допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила и които да са самостоятелни основания за цялостната отмяна на НП.

 

                          Водим от горното,ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,

 

 

                                          Р         Е          Ш         И               :

 

 

                          ИЗМЕНЯВА НП № 1301114/ от 10.03.2011г. на Директора на Дирекция “ Инспекция по труда”-гр.Пазарджик,с което на В.И.Д. с ЕГН-********** *** в качеството му на длъжностно лице за провеждане на инструктаж е наложена глоба в размер на 500 лева на основание  чл.413 ал.1 от КТ,като НАМАЛЯВА глобата на 200 лева на основание чл.413 ал.1 от КТ.

                        

 

                          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пазарджик в 14 дневен с р о к от съобщението му до страните.

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: