Р Е Ш
Е Н И Е № . . . .
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично
заседание на седми юли през две хиляди и шестнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 1014 по описа за
2015 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Иск с правно осн. чл. 124, ал.1
от ГПК, във вр. с чл. 422 ГПК, вр.
чл.240 и чл.86 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на ищеца “Банка ДСК” ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес
управление: гр.София, ул.”Московска” № 19, представляван от В.С. и Д.Н.–изп.директори, чрез пълномощника юриск.Я.п.
със съдебен адрес ***, срещу трима ответници, а
именно: Д.А.Т. с ЕГН ********** ***;
И.А.Д. с ЕГН********** *** и К.А.К. с ЕГН ********** ***.
Предявен
е установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД - за признаване за установено в отношенията
между ищеца и ответниците, че първите двама в
качеството им на наследници на кредитополучателя А.Д. Т., дължат на ищцовото дружество по ½ част от следните суми:
сумата от общо 6994,99лв.- главница, сумата от 1035,89лв.–редовна лихва дължима
за периода 10.10.2014г.-06.10.2015г., сумата от 234,59лв.- наказателна лихва
дължима за периода 10.10.2014г.-06.10.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 06.10.2015г. до окончателното плащане, както и сумата от
155лв. – заемни такси, а К. Клянчева в качеството й
на поръчител дължи солидарно с Д.Т. и И.Д.
същите суми, което задължение произтича от Договор за кредит сключен на
12.10.2007г. Претендира и разноски в заповедното и в настоящото производство.
Ищецът твърди, че между него и
А.Д. Т., като кредитополучател е сключен на 12.10.2007г. Договор за кредит, по
силата на който е отпуснат кредит в размер на 15000лв. Изпълнението му било
обезпечено с поръчителството на К.К.. Страните по
договора за кредит уговорили и от страна на кредитополучателя да се дължат и
лихви върху предоставената сума, като предвидили размера им и начина на
изчисляване и плащане. Ищеца Банка ДСК изпълнила своето задължение по този
договор, като предоставила на кредитополучателя сумата от 15000лв. по разплащателната
му сметка и той я усвоил изцяло на 12.10.2007г. Според клаузите на договора
кредитът следвало да се издължава чрез разплащателната сметка на
кредитополучателя. Освен основните права и задължения на страните по този
договор, банковата сделка регламентирала и допълнителни условия и правни
последици в случай на неизпълнение на поетите ангажименти. Издължаването на
кредита ставало на месечни погасителни вноски. Твърди също, че не са били
заплатил 12 поредни вноски по кредита с падежни дати 10.10.2014г.,
10.11.2014г., 10.12.2014г., 10.01.2015г., 10.02.2015г., 10.03.2015г.,
10.04.2015г., 10.05.2015г., 10.06.2015г., 10.07.2015г., 10.08.2015г. и
10.09.2015г. При което и съгласно чл.20.1 от ОУ към договора, поради неплащане
на последователни месечни вноски, за банката възникнало право да обяви кредита
за предсрочно изискуем. Това и било направено, като кредита бил обявен за
предсрочно изискуем на 26.08.2015г. и било отправено нарочно изявление от
банката за това с Уведомителни писма с обратна разписка, които били и получени
от тримата ответници. Самото уведомително писмо
съдържало и покана за доброволно плащане на просрочените задължения, както и че
при неплащане в дадения срок ще се
пристъпи към събиране на вземането по съдебен ред. Въпреки това не последвало
плащане от страна на ответниците. Настоява се на
това, че като част от наследствената маса, кредита е дължим от Д.Т. и И.Д.,
като наследници на кредитополучателя А. Т.. Счита също, че тяхната отговорност
е солидарна на осн.чл.128 от ЗЗД, тъй като с приемане на Договора за кредит и
ОУ /т.22 от тях/ кредитополучателя А. Т. е договорил с банката неделимост на
задължението. А и според чл.128, ал.2 от ЗЗД неделимостта на задължението е
действаща и спрямо наследниците.
В резултата на настъпила
предсрочна изискуемост на всички задължения произтичащи от Договор за кредит за
главница, редовна и наказателна лихва, от ищеца било подадено заявление за
издаване на ЗИ по реда на чл.410 ГПК на 06.10.2015г. и по него било образувано
ч.гр.д.№ 779/2015г. по описа на РС Велинград, като и била издадена заповед за
изпълнение. Длъжниците К.К.,
Д.Т. и И.Д. Маргарита обаче възразил, а ищеца бил и уведомен да предяви иска за
установяване на вземането си.
Въз основа на така очертаната
обстановка се иска установяване наличие
на задължение на Д.А.Т. с ЕГН **********; И.А.Д. с ЕГН********** и К.А.К.
с ЕГН ********** *** към Банка ДСК ЕАД, произтичащо от Договор за кредит от
12.10.2007г., а именно: че първите двама в качеството им на наследници на
кредитополучателя А.Д. Т., дължат на ищцовото
дружество по ½ част от следните суми: сумата от общо 6994,99лв.-
главница, сумата от 1035,89лв.–редовна
лихва дължима за периода 10.10.2014г.-06.10.2015г., сумата от 234,59лв.-
наказателна лихва дължима за периода 10.10.2014г.-06.10.2015г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от 06.10.2015г. до окончателното
плащане, както и сумата от 155лв. – заемни такси, а К. Клянчева
в качеството й на поръчител дължи солидарно с
Д.Т. и И.Д. същите суми, което задължение произтича от Договор за кредит
сключен на 12.10.2007г. Претендира и разноски в заповедното и в настоящото производство.
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответниците Д.Т. и И.Д., чрез пълномощника им адв.М.М.. В него намира иска за
неоснователен и като такъв се иска отхвърлянето му поради следното: Твърди, че
в особената книга при РС Велинград са вписани заявени от Д.Т. и И.Д. откази от
наследството оставено от наследодателя им А.Д. Т., съответно под №
11/16.10.2015г. и под № 12/16.10.2015г. Предвид което и след като Д.Т. и И.Д.
са се отказали от наследството оставено от покойния им баща А.т., не отговарят
за задълженията, които са част от наследствената маса. По същество излага и
съображения за неоснователност на твърденията на ищеца, че е налице солидарна
отговорност на наследниците за заплащане на задължения на наследодателя им,
паради делимия характер на задължението и поради неприложимост на уговорката от
чл.22 от ОУ в случай на един кредитополучател и един кредитор, какъвто е настоящия.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника К.К., чрез пълномощника им адв.М.М.. В него намира иска за неоснователен и като такъв се
иска отхвърлянето му поради следното: Ответника твърди, че кредитополучателя А.Д.
Т. по процесния договор за кредит по който тя е
поръчител, е починал на 28.09.2014г. Със смъртта му за банката възникнало
задължение на осн. чл.84, ал.1 ЗЗД да покани
наследниците му да встъпят в правата и задълженията по договора или да погасят
задълженията по него. Но нямало данни това да е направено. Счита, че в случая
не е налице и твърдяната предсрочна изискуемост на кредита, тъй като след
смъртта на кредитополучателя не са встъпили наследниците му в правата и
задълженията по договора. При което и клаузите на този договор, както и ОУ не
пораждат действие. Счита също, че при неплащане на дължимите вноски по кредита
да следва да се приеме, че падеж на цялото задължение по кредита е първата
неплатена вноска след смъртта на кредитополучателя. При което и срокът по
чл.147, ал.1 от ЗЗД за предявяване на иск срещу длъжниците
/наследници на кредитополучателя/ започва да тече от датата на първата
неплатена вноска след смъртта на кредитополучателя А. Т., чийто падеж е през
м.10.2014г. Тъй като срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД е преклузивен,
а ищеца е подал заявление по чл.410 ГПК на 06.10.2015г., тоест след изтичането
му, то исковете спрямо поръчителя К. са неоснователни и поради това се иска
отхвърлянето им. настоява се и на това,
че дори и да се приеме да е налице настъпване на предсрочна изискуемост на
кредита, то приложима в случая е разпоредбата на чл.19.2 от ОУ, а не на чл.20.1
от същите, както твърди ищеца. При което и падежа на цялото задължени по
кредита, т.е. предсрочната изискуемост настъпва при неплащане на вноската
дължима за м.12.2014г. От тогава и до подаване на заявлението от ищеца също е
изтекъл срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД за заявяване на претенциите на ищеца към длъжниците. Освен това счита също, че липсата на отправена
покана по чл.84, ал.1 от ЗЗД до наследниците на починалото лице осуетява
настъпване на предсрочна изискуемост на кредитното задължение. По тези
съображения се иска отхвърляне на иска.
В
о.с.з. ищеца с писмена молба подържа иска, чрез пълномощника си юриск.Патриков иска уважаване на
същия, с подробни съображения в защита. В съдебно заседание ищеца прави
възражение срещу твърденията на ответника Д.Т., че не дължи сумите, тъй като се отказал от
наследството на баща си. Настоява се на това, че направения отказ от наследство
е недействителен и не породил целяното действие, тъй
като преди това Д.Т. е извършил действия, от които следва да се направи извод
да е приел наследството. Конкретно твърди, че този ответник е направил вноска
по кредита на баща си А. Т., както и е подал заявление за преструктуриране на
кредита на баща си, до колкото той самия нямал кредити в ДСК. Това било
извършено преди да направения от него отказ от наследство. С тези си действия
Д.Т. е приел наследството оставено от баща му, при което и в последствие не
можел да се откажа от него, а направения отказ от наследство е недействителен.
В
о.с.з. ответниците, чрез пълномощника си адв.М., подържат възраженията си и искат отхвърляне на
иска, с подробни съображения в писмена защита.
Съдът,
като разгледа събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед
на наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
От приложеното
ч.гр.д. № 779/2015г. на ВлРС, с постановеното по
същото Заповед № 399/08.10.2015г. се установява да е разпоредено
Д.А.Т. с ЕГН ********** ***; И.А.Д. с ЕГН********** ***, в качеството им на
наследници на кредитополучателя А.Д. т., да заплатята
разделно по 1/2 , съобразно наследствените им квоти и солидарно с поръчителя К.А.К. с ЕГН ********** ***, на ищцовото по настоящето дело дружество следните суми: сумата
от 6994.99 лева - изискуема
главница към 06.10.2015г., ведно със законна лихва върху нея, считано от 07.10.2015г. до
окончателно изплащане на вземането, сумата от
1035.89 лева - изискуема
редовна лихва за периода от 10.10.2014г. до 06.10.2015г., сумата от 234.59 лева -изискуема наказателна
лихва за периода от 10.10.2014г. до 06.10.2015г., сумата от 155,00лв.
–заемни такси управление, както и разноски от 168.41лв. за държавна такса и 524,72лв.
за юриск.
възнаграждение.
Издадената
ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 779/2015г. на ВлРС е
връчена на длъжника И.Д. на 09.10.2015г. на лице от адреса –съпруг. Издадената
ЗИ е връчена лично на длъжника Д.Т. на 13.10.2015г., а на 23.10.2015г. е
връчена и на длъжника К.К.. На 22.10.2015г. са постъпили Възражения по реда на чл.414 ГПК и
от тримата длъжници- Д., Т. и К., в които те твърдят
да не дължат изпълнение по заповедта, но не обосноват възраженията си.
Във
връзка с тези възражения, които са постъпили в срок, ищеца е уведомен да
предяви иск за установяване на вземането си по издадената в негова полза ЗИ по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 779/2015г. на ВлРС в
едномесечен срок. Съобщението е получено от него на 05.11.2015г., а настоящия установителен иск е предявен на 04.12.2015г. Изложеното
сочи, че установителния иск е допустим.
От
представения Договор за кредит за текущо потребление, се установява такъв да е
сключен на 12.10.2007г. в гр.Велинград между ищеца Банка ДСК и
кредитополучателя А.Д. Т.,***. По силата на който е предоставен кредит в размер
на 15000лв., който се усвоява чрез разплащателна сметка № 02/7208930 с титуляр А.
Т. и се погасява чрез същата разплащателна сметка на месечни вноски, съгласно
погасителен план /Приложение №1/, при падежна дата на месечни вноски – 10-то
число на месеца и за срок от 120 месеца. В чл.7 от договора е уговорено и
задължение за заплащане на лихва върху предоставения кредит от 10,70% годишно,
която банката може едностранно да променя. Според чл.8 кредита е обезпечен с
поръчителство, а според чл.12 неразделна част от договора за кредит са ОУ на
банката. В чл.13 и 14 е уговорено и задължение за заплащане на такси и
комисионни по тарифата на банката за извършваните от нея услуги, с която тарифа
кредитополучателя е запознат.
На
същата дата 12.10.2007г. е сключен и Договор за поръчителство между ищеца Банка
ДСК и поръчителя К.А.К., с който договор е
обезпечено изпълнението на задълженията на кредитополучателя А.Д. Т. по
Договор за кредит за текущо потребление от 12.10.2007г. сключен с Банка ДСК и
кредитополучателя за сумата от 15000лв. за срок от 120 месеца и при лихва
10,70% годишно, като промяната на лихвата от кредитора е задължителна за
страните. В чл.2 от него е уговорено и поръчителя да отговаря солидарно с
кредитополучателя и се задължава при неизпълнение от кредитополучателя на
задълженията му по договора, са ги изпълнява при договорените условия.
Представени са с договора за кредит
и поръчителство и посочения в него погасителен план, както и ОУ на банката,
подписани от кредитополучателя и поръчителя. Според чл. 19.2 от Общите условия
за предоставяне на кредити за текущо потребление, при допусната забава в
плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става
предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До
предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът по кредита се
олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер
10 процентни пункта. Според чл. 20.1, т.1 и 2 от общите условия за предоставяне на
кредити за текущо потребление, кредиторът има право да превърне кредита в
предсрочно изискуем при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по
лихва и/или главница, а изискуемия кредит се отнаса в
просрочие и се олихвявя
съгласно чл.19.1.
От тези
доказателства се установява, че на кредитополучателя А.Д. Т. е отпуснат на
12.10.2007г. кредит в размер на 15000лв. за срок от 120 месеца, платим на
месечни вноски по погасителен план, като последната вноска по кредита е с падеж
10.07.2017г. Изпълнението на задължението по който е обезпечено с
поръчителството на ответника К.А.К..
От
представеното от ищеца Удостоверение за наследници № 4696/02.10.2014г. на А.Д. Т.,
се установява той да е починал на 28.09.2014г. в гр.Велинград. Към този момент
е бил вдовец и оставил свои наследници по закона двете си деца – син и дъщеря,
а именно ответниците Д.А.Т. с ЕГН ********** и И.А.Д.
с ЕГН**********, като в удостоверението са посочени е техните адреси.
В настоящия случай, не е спорно, че
между наследодателя на ответниците и ищцовата страна, е сключен договор за банков кредит в
размер 15000 лв., както и че кредитът е усвоен напълно от кредитополучателя,
което обуславя извод, че банката е изпълнила своето задължение за предоставяне
на кредита, а за кредитополучателя е възникнало задължението да върне сумата по
кредита, ведно с лихвите и таксите, в уговорените в договора срокове и
съобразно погасителния план. До смъртта си кредитополучателят по договора за
кредит е извършвал дължимите погасителни вноски по кредита, като след смъртта
на кредитополучателя, погасяването на вноските е преустановено.
Така
независимо, че Банка ДСК е разполагала с въпросното Удостоверение за наследници
№ 4696/02.10.2014г., тоест знаела е да е починал кредитополучателя А. Т. още в
началото на м.10.2014г., което е и логично след като е уговорено в чл.10.1 от
ОУ погасяването на кредита да става чрез служебно събиране на месечни вноски от
разплащателната сметка на кредитополучателя, конкретно посочена в договора за
кредит, до колкото банката не може да прави служебни плащания от името и за
сметка на починало лице.
Съгласно
разпоредбата на чл.84, ал.1, предл. второ от ЗЗД, с който се определя падежа
на задължението, когато денят за изпълнение е изтекъл след смъртта на длъжника,
неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата. Не се
спори, а и от доказателствата по делото се установява, че денят, определен за
изпълнение на задълженията в договора за банков кредит, е 10-то число на
месеца. Няма данни по делото наследниците на починалия кредитополучател, които
в настоящия процес са ответници по делото, да са били
канени от ищцовото дружество, за да изпълнят задължението
на своя наследодател, а не се и твърди банката да направила това.
В
случая банката направо е изпратила уведомления, съгласно удостоверение за
наследници и смъртен акт, на наследниците на кредитополучателя си - Д.А.Т. и И.А.Д.,
получени от тях съответно на 18.08.2015г. и на 15.04.2015г., с които е обявила
кредита за предсрочно изискуем. В същите не е даден срок за доброволно
изпълнение, но ги е уведомила, че от дата на получаване на съобщението цялата
главница става дължима и върху нея се начислява наказателна лихва, както и че
ще пристъпи към събиране на вземането по съдебен ред. От този текст става ясно,
че кредит се отнася в просрочие от момента в който уведомлението за предсрочна
изискуемост достигне до наследниците на починалия длъжник. Предвид обаче
съдържащото се в него изявление, че цялата главница става дължима и ще се
начисляват лихви, а и ще се пристъпи към събиране на вземането по кредита по
съдебен ред, то имплицитно в него се съдържа и покана за доброволно изпълнение.
По
делото не спорно, че тези уведомления са получени от ответниците
– наследници Т. и Д. съответно на 26.08.2015г. лично срещу подпис и на
21.04.2015г. срещу подпис в обратна разписка. А и на 09.07.2015г. е връчена на
поръчителя К. ноториална покана от Банка ДСК, с която
и поръчителя е уведомен за това, че договора за кредит е обявен за предсрочно
изискуем, считано от дадат на получаване на писмото.
В нито
едно от трите уведомления не се съдържа дата от която кредита по въпросния
договор е обявен за предсрочно изискуем.
Няма спор между страните, а и от
заключението на вещото лице е видно, че поради забава в плащането на главница
и/или лихва повече от 90дни – за периода от м. октомври 2014г. до м.април
2015г. а и до 28.08.2015г., когато банката е отнесла кредита в просрочие, а след поканата-уведомление до наследника на
кредитополучателя и до поръчителя, 11 бр. поредни месечни вноски са просрочени.
При което и "Банка ДСК" ЕАД е обявила кредита за предсрочно изискуем.
Неплащането на вноските в
уговорените срокове, прави кредитополучателя, респ. наследниците му, неизправен
длъжник по договора за кредит. След смъртта на кредитополучателя, както двамата
му наследници, така и поръчителя по договора са уведомени за забавата в
плащанията на дължимите суми по договора и са поканени да заплатят
задълженията, но въпреки това те не са предприели никакви действия по
изпълнение и плащане.
Всъщност предприемането на действия
по смисъла на чл.84, ал.1, предл. второ от ЗЗД има значение само за
поставяне на наследниците на починалия кредитополучател в забава, но е и такова
за определящо от кога настъпва предсрочна изискуемост на задължението по
договора за кредит.
Така
или иначе налице е упражнено от Банка ДСК, уговореното в чл.20.1 от приложените
към този Договор за кредит ОУ, право да обяви кредита за предсрочно изискуем,
като изпрати уведомления за това на наследниците на починалия кредитополучател
и на поръчителя по договора за кредит. От датата на която тези уведомления са
получени следва и да се счете кредита да е обявен за предсрочно изискуем. В
случая това получаване е станало в поредност на
15.04.2015г., на 09.07.2015г. и на 18.08.2015г.
На
06.10.2015г. Банка ДСК е подала Заявление за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК срещу
наследниците на кредитополучателя и поръчителя по договора за кредит от
12.10.2007г. От първата дата на получаване на обявление за настъпила предсрочна
изискуемост от наследника Д. на А.Т., т.е от 15.04.2015г. до датата на
депозиране на Заявление за издаване на ЗИ по чл.410 – 06.10.2015г. не е изтекъл
предвидения в чл.147 от ЗЗД срок от 6 месеца, за отпадане на отговорността на
поръчителя. При което и възражението на поръчителя К. в тази насока е
неоснователно. Това е така, тъй като, съгласно утвърдената съдебна практика -
т. 18 от ТР № 4/2013
г. на ВКС, ОСГТК - уговорена с договора предсрочна изискуемост на
кредита, не настъпва само с факта на неплащане на задължението с настъпил
падеж, а и с упражняване от Банката преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, на правомощието да обяви кредита за предсрочно
изискуем.
В
случая, както вече бе посочено и налице и клауза чл.20.1 от приложените към
Договор за кредит ОУ, в която е уредено правото на банката да превърне кредита
в предсрочно изискуем при всяко неплащане в срок на погашение за главница или
лихва. Клауза в договора, че кредитът става изцяло предсрочно изискуем при
определено неизпълнение, без да е нужно да се уведомява за това длъжника, не се
съдържа, а и да се съдържаше тя не би
породила действие, ако банката не е изрично заявила, че упражнява правомощието
си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало
до длъжника, и то преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. От това следва изводът, че банката е могла да направи кредита
предсрочно изискуем с обявяването му за такъв на главния длъжник –
кредитополучател, както и на поръчителите, от който момент тече 6-месечният
срок, в който кредиторът трябва да предяви иск срещу длъжника, за да запази
правата си и срещу поръчителите. В случая, ищецът – кредитодател
е обявил на наследниците на починалия длъжника и на поръчителя договора за
кредит за предсрочно изискуем с уведомления, изпратени по пощата с обратни
разписки на обявените адреси, като след това е подал общо заявление от
06.10.2015г. за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.
410 ГПК за солидарното им осъждане. По този начин кредиторът е упражнил правото
си срещу длъжника в 6-месечен срок, считано от обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. С упражняване правото си срещу длъжника в 6-месечен срок,
считано от възникване на падежа на задължението, в случая – от обявяване на
кредита за изцяло предсрочно изискуем, кредиторът – ищец е запазил правата си
срещу поръчителите, като не е загубил иска си срещу тях. Единствената особеност
в конкретния случай произтича от факта, че главния длъжник – кредитополучател
А.Т. е починал на 28.09.2014г. В резултата на този факт нямало е и как банката
да обяви на починалия настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, до
колкото това може да направи само, като връчи изявлението си на адресата. В
случая и това е направено като изявлението за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем е връчено на неговите наследници по закон.
От този и момент целият
или неплатеният остатък по кредита е изискуем както по отношение на
кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя. Това е и началният момент
на течението на 6-месечния срок по чл.147, ал.1
ЗЗД и отговорността на поръчителя би отпаднала, ако към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, срока е изтекъл.
В случая обаче преклузивния шест месечен срок изтича
най-рано на 15.10.2015г., тоест след
дата на подаване на заявлението от банката-кредитор, което е постъпило в съда
на 06.10.2015г., при което и срока по чл.147, ал.1
ЗЗД не бил изтекъл към тази дата. И тъй като срока е спазен запазени
са правата на банката към поръчителя К..
Съдът
намира за неоснователни и съображенията на поръчителя, че със смъртта на
кредитополучателя договора за кредит следва да се счита за прекратен и от този
момента настъпва изискуемост на цялото неплатено задължение по него, по следните
съображения: На първо място нито в договора за кредит нито в ОУ се съдържа
уговорка за прекратяване на договора при смърт на страна по него. А при липса
на такава уговорка, няма как да се приеме със смъртта на кредитополучателя да
се прекратява договор за кредит, респективно датата неговата смърт да прави
задължението по кредита и предсрочно изискуемо. Респективно от този момента да
започва да тече срока по чл.147, ал.1
ЗЗД за кредитора да предяви правата си към длъжника по кредита за да
запази правата си спрямо поръчителя. Това твърдение не почива и нормалната
логика, тъй като няма и как да бъде предявен иск срещу почивал длъжник когато и
да било. Тоест настъпването на предсрочна изикуемост
на кредита винаги е от обявяването и на длъжника, респективно на неговите
наследници, както е постъпено в случая.
По
отношение на задължението на наследниците на починалия кредитополучател А.Т.
към банката ищец, съдът намира следното:
По
делото са представени удостоверения за вписан отказ от наследството на
наследодателя А. Т. от неговите преки наследници по закон – децата му Д.Т. е И.Д.,
видно от които е под № 11/16.10.2015г. е вписан отказа от наследството на този
наследодател на Д.Т., а под № 11/16.10.2015г. и отказа на И.Д..
По
делото не се спори, че заявения от И.Д. отказ от наследството на наследодателя
й А. Т. е валиден и е породил действие. Спорно е само дали заявения от Д.Т.
отказ от наследството е валиден. В тази връзка от ищеца, който твърди Д.Т. да е
извършил преди отказа от наследство действия сочещи към приемане или намерението му да приеме
наследството, са представени писмени доказателства.
За да е
налице хипотезата на чл.49, ал.2 от ЗН, наследникът трябва да е извършил такива
фактически действия, които по безспорен и несъмнен начин да създават
убеждението, че приема или има намерение да приеме наследството.
От
представената Молба за преструктуриране на кредит е видно тя да е подадена от
ответника Т. до Банка ДСК на 29.12.2014г. С тази молба е поискано да бъде
преструктуриран кредита на молителя Д.Т., тъй като поради финансови затруднения
няма възможност да внася дължимите
месечни вноски по кредита. Действително в същата никъде не посочено да се иска
преструктуриране на кредита произтичащ от Договора за кредит на наследодателя А.
Т. на ответника Д.Т.. От представената справка от ищеца, която не е оспорена от
ответниците се установява, че Д.Т. няма сключени
договори за кредит с Банка ДСК. При което и следва да се приеме, че отправеното
от него искане за преструктуриране на кредит е свързано именно с кредита на
починалия негов баща. В потвърждение на този извод е и представената
Операционна бележка от 21.01.2015г. видно от която Д.Т. е внесъл в брой сумата
от 140лв. с основание вноска по кредит по персонален заема на А. Т.. С това си
действие определено ответника Д.Т. е демонстрирал намерение да приеме
наследството оставено му от баща му, след като е започнал да погасява неговото
задължение по процесния договор за кредит. Нещо
повече след като е заплатил на 21.01.2015г. и дължима месечна вноска лично в
брой, то определено е демонстрирал и приемана на задълженията произтичащи от
наследството оставено от наследодателя му А. Т., тъй като не може и да става
въпрос за действия по временно управление на чуждо имущество.
В
случая в съвкупност посочените по-горе Молба за преструктуриране на кредит и
операционна бележка от 21.01.2015г. за погасяване на задължения по процесния договор за кредит, представляват именно извършени
от наследника конклудентни действия по смисъла на
чл.49, ал.2 от ЗН, налагащи извода за приемане на наследството оставено от
наследодателя А.Т. от наследника Д.Т.. При което и направения едва на по-късно
и на 16.10.2015г. от него отказа от наследството е недействителен. В резултата
до колкото другия наследник И.Д. се е отказала от наследството на баща си, а
той към момента на смъртта си е имал двама преки наследници по закон, то и с
този си отказ е увеличила дела на брат си Д.Т. от същото наследство. При което
и последния, като единствен наследник е правоприемник по закон на всички активи
и пасиви, като част от наследствената маса оставена му от неговия наследодател
и баща – кредитополучателя А. Т..
По
делото е приета и неоспорена от страните ССЕ, видно от която неизплатените и
дължими по процесния Договор за кредит за текущо
потребление от 12.10.2007г. следните суми: сумата от 6994.99 лева - главница, сумата от 1035.89 лева - редовна лихва за периода от 10.10.2014г. до
06.10.2015г., сумата от 234.89 лева
- наказателна лихва за периода от 10.10.2014г. до 06.10.2015г. /сбор от
40,59лв. –лихва върху просрочена главница и 194,30лв. –лихва върху останала
неплатена главница/, които суми са в размерите претендерани
от ищеца за главница и редовна лихва, а за наказателна лихва размера е
по-голям, и за които суми в негова полза е издадена ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№ 779/2015г. по описа на ВлРС.
До
колкото в тази заповед е разпоредено длъжниците наследниците на кредитополучателя А. Т. да
заплатят горните суми съобразно наследствените си квоти, солидарно с поръчителя
К., а се установи цялото наследство да е останало в патримониума
само на Д.Т., то и следва да се уважи
иска на Банка ДСК, като се признае за установено, че Д.Т., като наследник и К.К., като поръчител, дължат солидарно на банката следните
суми: сумата от 6994.99 лева - главница,
сумата от 1035.89 лева - редовна лихва за периода от 10.10.2014г. до
06.10.2015г., сумата от 234.59 лева
- наказателна лихва за периода от 10.10.2014г. до 06.10.2015г., сумата от 155,00лв.
–заемни такси управление, ведно със законната лихва върху главницата считано от
07.10.2015г., заплащането на които е разпоредено със
Заповед № 399/08.10.2015г. по чл.410 ГПК издадена по ч.гр.д. № 779/2015г. по описа на ВлРС,
което и задължение се установи да имат. А по отношение на ответника И.Д. искът
е неоснователен и като такъв ще се отхвърли.
Предвид изхода на делото ищеца има право на разноски съобразно
уважената част от иска, като е представил доказателства за направени разноски
за държавна такса в размер на 303,04лв. и 251,16лв. за ССЕ. А и като е
юридическо лице, представлявано от юрисконсулт на осн.
чл.78,ал.8 ГПК има право за разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 375,51лв. определени по правилото на чл.7, ал.2, т.2, вр.ал.5
от НМРАВ, при цена на иска от общо 8420,47лв. /на което и основание ищеца е
основал искането си за юрисконсултско възнаграждение/. При което и общия размер
на направените от ищеца разноски в настоящото производство е 929,71лв., която и
сума ще се осъдят ответника и поръчителя да му заплатят. До колкото видно от ЗНИ
постановена по ч.гр.д. № 779/2015г. на ВлРС на ищеца
са присъдени разноски в размер на общо 693,12лв., а искът се уважава изцяло, то и следва на
ищеца да се присъдят разноски за заповедното производство в размер на 693,12лв.,
която сума ответниците Т. и К. ще се осъдят да му
заплати.
Предвид изхода от спора ответниците
Т. и К. нямат право на разноски, а направените от тях такива остават за тяхна
сметка. Предвид отхвърляне на иска спрямо ответника Д., то и на осн.чл.78, ал.3 ГПК същата има право на разноски. От
представените по делото и ДПЗС и списък по чл.80 ГПК се установява, че ответниците Т. и Д. са договорили и направили заедно
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 785лв. При което и на
ответника Д. ще се присъди половината от тази сума или 392,50лв., която ще се
осъди ищеца да й заплати.
Мотивиран от горното съдът,
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на “Банка ДСК” ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес
управление: гр.София, ул.”Московска” № 19, че
Д.А.Т. с ЕГН ********** ***, в
качеството му на наследник на кредитополучателя А.Д. Т. и К.А.К. с ЕГН ********** ***, като
поръчител,
му ДЪЛЖат солидарно следните суми: сумата от сумата от 6994.99 лева - изискуема главница към
06.10.2015г., сумата от 1035.89 лева
- изискуема редовна лихва за периода от
10.10.2014г. до 06.10.2015г., сумата от 234.59
лева -изискуема наказателна лихва за периода от 10.10.2014г. до 06.10.2015г.,
сумата от 155,00лв. –заемни такси управление, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 07.10.2015г. до
окончателно изплащане на вземането, произтичащи от Договор
за кредит за текущо потребление и поръчителство, сключени на 12.10.2007г., КОиТО СУМи е разпоредено М.п. да заплатят със Заповед № 399/08.10.2015г. по чл.410 ГПК
издадена по ч.гр.д. № 779/2015г. на Велинградски РС, като отхвърля иска по чл.422 ГПК за установяване на
задължение за заплащане на същите суми от И.А.Д. с ЕГН**********
***, като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.А.Т. с ЕГН **********
*** и К.А.К. с ЕГН ********** ***, да заплатят
на “Банка ДСК” ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес
управление: гр.София, ул.”Московска” № 19, Сумата от 693,12лв. /шестстотин деветдесет и три лева и 12 ст./, представляваща
разноски направени в заповедното производство, както и Сумата от 929,71лв.
/деветстотин двадесет и девет лева и 71ст./,
представляваща разноски направени в исковото производство.
ОСЪЖДА “Банка ДСК”
ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище и
адрес управление: гр.София, ул.”Московска” № 19, да заплати на И.А.Д. с ЕГН********** ***, Сумата от
392,50лв. /триста деветдесет и два лева и 50 ст./, представляваща разноски
направени в исковото производство за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред ОС Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а
копие от него да се изпрати на страните заедно със съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................
( Валентина Иванова)