Р Е Ш Е Н И Е   №375

 29. ХІ. 2012 година, Велинград.

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на тридесети октомври, две хиляди и дванадесета година, в открито съдебно заседание в състав:

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАНЯ ТОТОЛАКОВА

СЕКРЕТАР: А.К.

като разгледа докладваното от районния съдия ВАНЯ ТОТОЛАКОВА гражданско дело №921 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

        иск за обявяване нищожността на договор поради неспазване на предписаната от закона форма с правно основание чл. 26, ал. 2 във връзка с чл. 18 и чл. 37 от Закона за задълженията и договорите и установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс, разгледани по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на Гражданския процесуален кодекс.

       В исковата си молба ищцата Н.А.К. ЕГН**********, живееща в с. Драгиново, Велинградска община, на *** с адрес за призоваване в гр. Пазарджик на *** чрез пълномощника си адвокат М.З.М., твърди против С.М.Х. ЕГН**********, живееща в с. Драгиново, Велинградска община, на ***, че е собственица по силата на договор за дарение, изповядан с нотариален акт №190, том ІІІ, регистър 3735, нотариално дело №577 по описа на нотариус Г.Х., регистриран с №156 в Камарата на нотариусите, за 2008 година, на ½ идеални части от следния поземлен имот находящ се в землището на с. Драгиново, Велинградска община, със земеделско предназначение полска култура, с площ от 288 м2, VІІ категория, в местността Мариница-оранжериите, имот №341030, парцел 30 от масив 341 при граници и съседи: имот №341001 – наследници на М.О.К., имот №000083 – път ІІІ клас, имот №341025 – М.А.К. и други и имот №000003 – населено място с. Драгиново, Велинградска община. Сочи, че ответницата оспорва правото й на собственост, като твърди, че е собственик въз основа на договор за дарение, обектвиран с нотариален акт №120, том ІІІ, регистър №1885, нотариално дело №312 по описа на нотариус Г.Х., регистриран с №156 в Камарата на нотариусите, за 2008 година. Ищцата поддържа, че договорът за дарение е нищожен поради неспазване на предписаната от чл. 37 от Закона за задълженията и договорите форма на упълномощаване – едновременна нотариална заверка на подписа и съдържанието.   

        Ответницата оспорва иска, като твърди, че чл. 37 от Закона за задълженията и договорите и чл. 83 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност нямат обратно действие. Поради горното взема становище, че при издаване на пълномощното е спазена изискваната от закона форма.

        След преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 14. ІV. 2008 година във Велинград е сключен договор за дарение на недвижим имот, по силата на който з.с.г. ЕГН**********, живееща в с. Дорково, Ракитовска община, на ул. „К. А.” №.. отстъпва веднага и безвъзмездно на ответницата собствеността на ½ идеални части от следния недвижим имот, находящ се в землището на с. Драгиново, Велинградска община, ЕКАТТЕ23234, а именно: поземлен имот със земеделско предназначение полска култура в местността Мариница-оранжериите, с площ от 288 м2, VІІ категория, означен по картата на възстановената собственост като парцел 30, масив 341, имот с кадастрален №341030, при граници и съседи имоти №№341001, 000083, 341025 и 000003. За посочения договор е съставен нотариален акт №120, том ІІ, регистър №1885, нотариално дело №312 от 14. ІV. 2008 година, приложен по делото.

При сключване на договора за дарение ответницата се е явила пред нотариуса лично, упълномощена да договаря сама със себе си по реда на чл. 38 от Закона за задълженията и договорите. Представила е приложено по делото пълномощно от з.с.г. ЕГН**********, живееща в с. Дорково, Ракитовска община, на ул. „К. А.” №.. чийто подпис е заверен на 09. І. 2008 година от Николай Иванов Ковачев, кмет на кметство в с. Дорково, Ракитовска община.  

        На 30. VІ. 2008 година във Велинград е сключен договор за дарение на недвижим имот, по силата на който з.с.г. ЕГН**********, живееща в с. Дорково, Ракитовска община, на ул. „К. А.” №.. отстъпва веднага и безвъзмездно на ищцата собствеността на ½ идеални части от следния недвижим имот, находящ се в землището на с. Драгиново, Велинградска община, ЕКАТТЕ23234, а именно: поземлен имот със земеделско предназначение полска култура с площ от 288 м2, VІІ категория, в местността Мариница-оранжериите, имот №341030, парцел 30, масив 341, при граници и съседи имот №341001, №000083 – път ІІІ клас, №341025 и №000003 – населено място. За посочения договор е съставен нотариален акт №190, том ІІІ, регистър №3735, нотариално дело №577 от 30. VІ. 2008 година, приложен по делото.  

С оглед на горното, съдът счита, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен по следните съображения:

        Договорът за дарение между ответницата и з.с.г. е сключен на 14. ІV. 2008 година, т. е. при действието на чл. 37 от Закона за задълженията и договорите в редакцията му от 20. VІІ. 2007 година, влязла в сила на 01. ІІІ. 2008 година. Според посочената редакция упълномощаването за сключване на договори, които трябва да бъдат сключени в нотариална форма, може да бъде направено и писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно. Пълномощникът, представлявал з.с.г. при сключване на договора за дарение (в случая самата ответница) е представил пълномощно, чийто подпис е заверен преди 01. ІІІ. 2008 година, т. е. по времето, когато е действала старата редакция на чл. 37 от Закона за задълженията и договорите от 1950 година, в сила от 01. І. 1951 година. Според тази редакция упълномощаването за сключване на договори, които трябва да бъдат сключени в нотариална форма, може да бъде направено и писмено с нотариално заверен подпис. 

Следователно, спорен в случая е въпросът дали при сключване на договор след изменението на чл. 37 от закона за задълженията и договорите може да бъде използвано пълномощно, чийто подпис е заверен нотариално преди изменението на посочената разпоредба, т. е. без нотариално удостоверяване на съдържанието. Упълномощаването за продажба на недвижим имот представлява едностранна формална сделка. Същото следва да е налице към момента на сключване на договора. Единственият правно значим факт е наличието на упълномощаване в предвидената в чл. 37 от Закона за задълженията и договорите към момента на сключване на сделката форма. Съдът не приема довода на ответната страна, че в случая следва да се съобрази чл. 178, ал. 1 от действащия Граждански процесуален кодекс. Според посочената разпоредба доказателствената сила на документите се определя съобразно закона, който е бил в сила по времето и мястото, където те са съставени. Доказателствената сила може да бъде формална или материална, т. е. по силата на закона един документ може да служи като доказателствено средство относно писмено волеизявление и неговото авторство, датата и мястото на съставянето му, че материализираното в него волеизявление е било направено и др. Следователно, доказателствената сила на който и да е документ може да послужи за установяване на определени обстоятелства, посочени по-горе, но не може сама по себе си да санира пропуските в едно нотариално производство.

Съдът не обсъжда доводите на страните във връзка с чл. 83 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, тъй като между тях не съществува спор, че към 09. І. 2008 година кметът на с. Драгиново, Велинградска община, е имал правомощието да удостоверява подписа и съдържанието на пълномощно по чл. 37 от Закона за задълженията и договорите.

Тъй като счита, че договорът за дарение между ответницата и з.с.г. е сключен от представител без представителна власт, съдът приема, че същият е и нищожен. Тъй като в последствие з.с.г. е дарила на ищцата същия имот (за което не съществува спор между страните), съдът приема, че ищцата е собственик по силата на договор за дарение, изповядан с нотариален акт №190, том ІІІ, регистър 3735, нотариално дело №577 по описа на нотариус Г.Х., регистриран с №156 в Камарата на нотариусите, за 2008 година, на ½ идеални части от следния поземлен имот находящ се в землището на с. Драгиново, Велинградска община, със земеделско предназначение полска култура, с площ от 288 м2, VІІ категория, в местността Мариница-оранжериите, имот №341030, парцел 30 от масив 341 при граници и съседи: имот №341001 – наследници на М.О.К., имот №000083 – път ІІІ клас, имот №341025 – М.А.К. и други и имот №000003 – населено място с. Драгиново, Велинградска община.

С оглед изхода на делото ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата разноски по делото в размер на 500.00 лева (50.00 лева държавна такса и 450.00 лева за адвокатско възнаграждение).     

        Водим от изложеното до тук съдът на основание чл. 26, ал. 2, чл. 18 и чл. 37 от Закона за задълженията и договорите и чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс съдът

Р   Е   Ш   И   :

        ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН договора за дарение на недвижим имот, изповядан с нотариален акт №120, том ІІ, регистър №1885, нотариално дело №312 от 14. ІV. 2008 година, по силата на който  з.с.г. ЕГН**********, живееща в с. Дорково, Ракитовска община, на ул. „К. А.” №.. отстъпва веднага и безвъзмездно на С.М.Х. ЕГН**********, живееща в с. Драгиново, Велинградска община, на ***, собствеността на ½ идеални части от следния недвижим имот, находящ се в землището на с. Драгиново, Велинградска община, ЕКАТТЕ23234, а именно: поземлен имот със земеделско предназначение полска култура в местността Мариница-оранжериите, с площ от 288 м2, VІІ категория, означен по картата на възстановената собственост като парцел 30, масив 341, имот с кадастрален №341030, при граници и съседи имоти №№341001, 000083, 341025 и 000003, поради неспазване на предписаната от закона форма.

        ПРИЕМА за установено по отношение на С.М.Х. ЕГН**********, живееща в с. Драгиново, Велинградска община, на ***, че Н.А.К. ЕГН**********, живееща в с. Драгиново, Велинградска община, на *** с адрес за призоваване в гр. Пазарджик на *** чрез пълномощника си адвокат М.З.М., е собственица по силата на договор за дарение, изповядан с нотариален акт №190, том ІІІ, регистър 3735, нотариално дело №577 по описа на нотариус Г.Х., регистриран с №156 в Камарата на нотариусите, за 2008 година, на ½ идеални части от следния поземлен имот находящ се в землището на с. Драгиново, Велинградска община, със земеделско предназначение полска култура, с площ от 288 м2, VІІ категория, в местността Мариница-оранжериите, имот №341030, парцел 30 от масив 341 при граници и съседи: имот №341001 – наследници на М.О.К., имот №000083 – път ІІІ клас, имот №341025 – М.А.К. и други и имот №000003 – населено място с. Драгиново, Велинградска община.

        ОСЪЖДА С.М.Х. ЕГН**********, живееща в с. Драгиново, Велинградска община, на ***, да заплати на Н.А.К. ЕГН**********, живееща в с. Драгиново, Велинградска община, на *** с адрес за призоваване в гр. Пазарджик на *** чрез пълномощника си адвокат М.З.М., разноски по делото в размер на 500.00 лева.  

        На основание чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс решението подлежи на обжалване по реда на глава ХХ от същия кодекс, озаглавена “Въззивно обжалване”, пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.               

РАЙОНЕН СЪДИЯ: