Р Е Ш Е Н И Е   № 440

22. ХІІ. 2011 година, Велинград.

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на двадесет и девети ноември, две хиляди и единадесета година, в открито съдебно заседание в състав:

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:ВАНЯ ТОТОЛАКОВА

 

СЕКРЕТАР:А.К.

съдия ВАНЯ ТОТОЛАКОВА гражданско дело №663 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:  

 

       Установителен иск за съществуване на вземане, за което е поискано издаване на заповед за изпълнение, с правно основание чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс, разгледано по реда на общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.

        С исковата си молба “ИРОН” ООД ЕИК112529279, със седалище и адрес на управление в гр. Пазарджик на ул. “Рила” №56, етаж І, апартамент ІІ, представлявано от управителя И.Н.Т. и с адрес за призоваване в гр. Пазарджик на ул. “И. Вазов” №8, етаж ІІ, офис VІІ, чрез адвокат П.К., иска да бъде установено по отношение на ответника “ЕС ДЖИ ЕЙ ГРУП” ООД ЕИК200738959 със седалище и адрес на управление във Велинград на ул. “Борислав” №20, представлявано от И.И.Г., че е същият му дължи сумата от 582.73 лева по издадена от него фактура №0000025519 от 23. ХІ. 2010 година и неустойка в размер на 87.41 лева, ведно със законна лихва, считано от 03. V. 2011 година, когато ищецът е подал в съда заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс, до окончателно изплащане на паричното задължение. Ищецът иска да му бъдат присъдени и разноските по водене на делото. 

        Ответникът оспорва иска, като твърди, че вече е заплатил търсената сума.

 

        От събраните по делото писмени доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

        На 13. VІІ. 2010 година във Велинград е сключен приложен по делото договор за продажба, по силата на който ищецът се задължава да продава на ответника стока по цени, определени от ищеца съгласно ценови листи с търговски отстъпки или проформа фактури, като стоката се предава на ответника във вид и количество, описани в приемно-предавателен протокол или стокова разписка, подписана по надлежния ред. Ответникът се задължава да заплаща стойността на предадените стоки съгласно проформа фактура не по-късно от 30 работни дни, считано от датата на взимане на стоката. Според чл. 6.1 от договора при просрочие на сроковете за плащане ответникът дължи на ищеца неустойка от 2% на ден, но не повече от 15% от стойността на неплатената стока.

        На 23. ХІ. 2010 година е издадена приложена по делото фактура №0000025519. Съдът приема, че стоките, предмет на сделката, са доставени на ответното дружество, тъй като по делото е приложена стокова разписка от 03. VІІІ. 2010 година с №000712.

        Според заключението на допусната по делото съдебно-счетоводна експертиза, размерът на задължението на ответника към ищеца по фактура №0000025519 от 23. ХІ. 2010 година възлиза на 582.73 лева. В проведено на 29. ХІ. 2011 година открито съдебно заседание вещото лице уточнява, че мораторната лихва според договора на страните възлиза на 87.40 лева.

        Въз основа на издадената фактура ищецът подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс до Велинградски районен съд. Исканата заповед е издадена под №271 на 09. V. 2011 година по частно гражданско дело №460 по описа на Велинградския районен съд за 2011 година. Ответникът прави възражение срещу разпореждането за издаване на заповед за изпълнение.

С оглед на горното съдът счита, че предявеният установителен иск за съществуване на вземане, за което е поискано издаване на заповед за изпълнение, с правно основание чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс е основателен и следва да бъде уважен. Ответното дружество следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноските по водене на делото в размер на 176.13 лева (26.13 лева за държавна такса и 150 лева адвокатско възнаграждение). Със заявление за издаване на заповед за изпълнение ищецът е поискал да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение на ответника по фактура №0000025519 от 23. ХІ. 2010 година. От събраните писмени доказателства в настоящия процес се установи по един безспорен начин, че между двете дружества е бил сключен договор за покупко-продажба, по който ищцовото дружество е било кредитор по отношение на цената. Поради изложени по-горе съображения съдът приема, че по процесната фактура не е извършено плащане и задължението на ответника по нея възлиза на 582.73 лева. В подкрепа на изводите на съда е обстоятелството, че ответникът не оспорва, че са му доставени стоки, а твърди, че вече ги е заплатил. Съдът обаче не приема това възражение. Както е видно от заключението на вещото лице, задължение по процесната фактура съществува, и то в размера, претендиран от ищеца.

 

        Водим от изложеното до тук съдът на основание чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс съдът

Р   Е   Ш   И   :

 

       ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че претендираното от “ИРОН” ООД ЕИК112529279, със седалище и адрес на управление в гр. Пазарджик на ул. “Рила” №56, етаж І, апартамент ІІ, представлявано от управителя И.Н.Т. и с адрес за призоваване в гр. Пазарджик на ул. “И. Вазов” №8, етаж ІІ, офис VІІ, чрез адвокат П.К., със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс вземане в размер на 582.73 лева по фактура №0000025519 от 23. ХІ. 2010 година и неустойка в размер на 87.41 лева, ведно със законна лихва, считано от 03. V. 2011 година, когато ищецът е подал в съда заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс, до окончателно изплащане на паричното задължение по частно гражданско дело №460 по описа на Велинградския районен съд за 2011 година против “ЕС ДЖИ ЕЙ ГРУП” ООД ЕИК200738959 със седалище и адрес на управление във Велинград на ул. “Борислав” №20, представлявано от И.И.Г., съществува. 

 

        ОСЪЖДА “ЕС ДЖИ ЕЙ ГРУП” ООД ЕИК200738959 със седалище и адрес на управление във Велинград на ул. “Борислав” №20, представлявано от И.И.Г., да заплати на ищеца “ИРОН” ООД ЕИК112529279, със седалище и адрес на управление в гр. Пазарджик на ул. “Рила” №56, етаж І, апартамент ІІ, представлявано от управителя И.Н.Т. и с адрес за призоваване в гр. Пазарджик на ул. “И. Вазов” №8, етаж ІІ, офис VІІ, чрез адвокат П.К., разноски по водене на делото в размер на 176.23 лева.

 

        На основание чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс решението подлежи на обжалване по реда на глава ХХ от същия кодекс, озаглавена “Въззивно обжалване”, пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :