Р Е Ш Е Н И Е

 

                                  09 август  2010  година                град Велинград

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

на девети август през двехиляди и десета година в публично заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛИН ПЕТРИЧЕВ

 

Секретар:Л.Г.

Прокурор:

като разгледа  докладваното от районния съдия ПЕТРИЧЕВ гражд.дело № 605 по описа за 2010 година и взе предвид, че:

Предявени са комулативно обективно съединени искове по чл.344.ал. 1, т. 1, т.2, т.3 във връзка с чл.225,ал.1 от КТ, по чл.220, ал.1 от КТ, по чл.222, ал.1 от КТ, по чл.224, ал.1 във вр. с чл.345, ал.1 и чл.354, т.1 от КТ, по чл.329 от КТ, по чл.14 и сл. от Наредба № 5/2002г. на МОН, по чл.345,ал.1 във вр.с чл.225,ал.3 от КТ, подлежащ на разглеждане по реда на глава Двадесет и пета “Бързо производство” на Гражданско процесуалния кодекс, на основание чл. 310, ал.1, т.1 от същия кодекс.

С исковата си молба А.А.П. ***, чрез адвокат Ю.П. при АК гр.Пазарджик със съдебен адрес:гр.Велинград,ул."Хан Аспарух" № 19 твърди против Основно училище „Георги Бенковски" гр.Велинград, ул."Калъчов мост" № 9 представлявано от директора Л.П.З., че с влязло в сила решение на 18.02.2010г. на Върховен касационен съд по гр.дело № 4656/2008г. е признато за незаконно и е отменено уволнението на доверителката му, извършено със Заповед № 1/01.09.2007г. на Директора на Основно училище „Георги Бенковски" гр. Велинград, възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност „начален възпитател" и ОУ „Георги Бенковски"-гр.Велинград е осъдено да заплати на ищцата обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 2020.40 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.10.2007г. до окончателното й изплащане и разноски в размер на 300 лева. С уведомление на Районен съд гр. Велинград получено от доверителката му на 22.03.2010г. и на основание чл. 345, ал.1 от КТ й е съобщено, че следва да се яви и да заеме длъжността на предишната си работа в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

В срока по чл. 345, ал. 1 от КТ  с подадена молба от ищцата на 30.03.2010г. до Директора на ОУ „Георги Бенковски" същата е поискала да бъде възстановена на предишната си длъжност "начален възпитател" в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение.

След подаване на молбата за възстановяване на предишната си работа на 30.03.2010г., на доверителката му в същия ден са  връчени две заповеди от директора на училището- Заповед №  100/30.03.2010г., с която  директорът  Л.П.З. на основание чл.344, ал. 2 от КТ   във връзка с подадена молба   вх.    152/30.03.2010г.  от   А.   А.   П.  отменя собствената си заповед № 1/01.09.2007г. и я възстановява на длъжността начален възпитател, която длъжност е изпълнявала преди прекратяване на трудовото й  правоотношение. Веднага след това й е била връчена и Заповед № 101/30.03.2010г. в която заповед бланкетно е посочено   основанието - чл.328, ал. 1, т. 2, предложение второ от Кодекса на труда. С тази заповед е прекратено трудовото правоотношение с А.   А.   П.  считано от 30.03.2010г., като на  основание чл.220, ал. 1 от КТ е наредено да й се изплати обезщетение за неспазено предизвестие- една брутна работна заплата в размер на 347.20лв.

Тази заповед ищцата, чрез процесуалния си представител адвокат Ю.П. оспорват като   незаконосъобразна  и нищожна, като всички тези претенции обосновават правния  интерес от иска.

ИСКА да бъде призното  уволнението за незаконно и бъде отменена Заповед №101/30.03.2010г. и ищцата повторно да бъда възстановена на предишната си работа, да се присъди обезщетение по чл.225,ал.1 от КТ за 6-месеца в общ размер на 2522.16 лв. ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума, да бъде осъдено ответното училище представлявано от директора-З. на основание чл.222, ал.1 от КТ да заплати обезщетение в размер на 423.60 лв. ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, на основание чл. 220 от КТ обезщетение в размер на 423.60лв. ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, или съответно да бъде прогласена нищожността на процесната заповед и същата бъде отменена и да бъде осъден ответника да заплати заместващо обезщетение по чл. 225, ал. 3 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение - 423.60 лв. от 30.03.2010г. до действителното допускане на работа ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и на основание чл.354, т.1 от КТ във вр.с чл.224, ал.1 от КТ и чл.345, ал.1 от КТ да бъде осъдено процесното училище да заплати обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода от уволнението до възстановяването  на работа и повторното прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед № 101/30.03.2010г. в размер на 2600 лв. ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и разноските по делото в това число и заплатеното адвокатско възнаграждение.В подкрепа на исковете сочи доказателства.

Ответникът, чрез директора Л.З. и процесуалния си пълномощник адв.Спасов, оспорва така предявените искове като твърди, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца е законосъобразна, мотивирана и предприета при наличие на основанието за уволнение-съкращаване в щата в ОУ „Г.Бенковски" гр.Велинград.Сочи доказателства.

Не е спорно, че че с влязло в сила решение на 18.02.2010г. на Върховен касационен съд по гр.дело № 4656/2008г. е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищцата, извършено със Заповед № 1/01.09.2007г. на Директора на Основно училище „Георги Бенковски" гр. Велинград като същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „начален възпитател".Видно от Заповед №  100/30.03.2010г., ищцата е възстановява на длъжността начален възпитател, която длъжност е изпълнявала преди прекратяване на трудовото й  правоотношение. Видно от Заповед № 101/30.03.2010г. в която заповед бланкетно е посочено   основанието - чл.328, ал. 1, т. 2, предложение второ от Кодекса на труда е прекратено трудовото правоотношение с А.   А.   П.  считано от 30.03.2010г., като на  основание чл.220, ал. 1 от КТ е наредено да й се изплати обезщетение за неспазено предизвестие- една брутна работна заплата в размер на 347.20лв.

От представеното по делото щатно разписание в сила от 05.11.2009 г. е видно, че липсва длъжност „начален възпитател".

Такава длъжност липсва и в представеното по делото щатно разписание в сила от 01.01.2010 г.

Видно от служебна бележка Изх.№ 1590/27.05.2010г. на Дирекция „ Бюро по труда"- гр.Велинград и констатациите в трудовата книжка на ищцата, след уволнението й тя не е работила по трудов договор и е регистрирана като безработна с право на парично обезщетение.

По делото е приета финансово счетоводна  експертиза  като в същата е посочено, че размерът на обезщетението по чл. 225, ал.1 от КТ възлиза на 1850.90 лева, размерът на обезщетението по чл. 220 и чл. 222 от КТ възлиза на 392.11 лева. Размерът на обезщетението по чл. 224 ал.1 от КТ възлиза на 1411.59 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът счита предявения иск за отмяна на заповедта за уволнение за  неоснователен  по следните съображения:Правното основание за прекратяването на трудовото правоотношение между страните е чл.328, ал. 1, т. 2, предложение второ от Кодекса на труда, а фактическото основание – съкращаване в щата. В случая от доказателствата по делото категорично се установява, че е налице реално съкращаване в щата, при което фактически са премахнати и двете щатни бройки за длъжността "начален възпитател" и към момента на уволнението такава длъжност няма. Спорният въпрос, с оглед въведените в исковата молба основания за предявяване на иска за отмяна на уволнението като незаконно е , че заповедта не е мотивирана. В тази насока съдът взе предвид следното: изискването за мотивиране на заповедта за прекратяване на трудовите договори на безвиновни основания следва от обективният характер на отговорността, предпоставящ това задължение на работодателя и има смисъла си в това, работникът /служителят да разбере ясно на какво основание – фактическо и правно, се извършва уволнението и съдът да може да извърши преценка за законноста на заповедта, с оглед именно на това основание. Тоест – това изискване не е формално, не е изискване за спазване на определена форма и ползване на определени изрази в заповедите, а за това да е посочено  ясно на работника защо е уволнен, за да може той да организира защитата си срещу този акт на работодателя. Мотивиране при това обективно основание за уволнение не е необходимо, а тежестта да докаже действителното съкращаване на щата е върху работодателя и той е този, който трябва да докаже реалното съкращаване на щата и оттам насетне следва да се преценява дали е било законно или не прекратяването на трудовия договор. Такова мотивиране се изисква при друго безвиновно основание за уволнение – основанието по чл.328, ал.1, т.6, тъй като в този случай работникът/служителят следва да знае срещу какво да се защитава и какво да доказва – съответното образование или професионална квалификация за изпълнение на работата./вж.Решение №885 от 21.05.2004 год. На ВКС по гр.дело №1798/2002 год.ІІІ г.о./

Не е налице и другото основание релевирано в исковата молба за незаконосъобразно извършване на уволнението – неспазване на чл.329, ал.1 КТ. Макар че съгласно чл.329 КТ, при уволнение на това основание – съкращаване в щата, се изисква и работодателят е длъжен да извърши подбор, то в случая това негово задължение отпада с оглед на това, че се съкращават всички щатни бройки за длъжност " възпитател", а не част от тях, за да е необходимо извършване на подбор на по-високо квалифицираните и по-добре работещите от всички работници/служители назначени на тази длъжност. На практика, след като се съкращават всички щатни бройки няма между кои работници/служители да се осъществи подборът, тъй като такава длъжност вече не съществува при работодателя и няма други лица, които да продължават да заемат тази длъжност.

Разгледана по същество, заповедта за уволнение е законосъобразна, ответникът ОУ „Г.Бенковски" гр.Велинград доказа законността на извършеното уволнение поради съкращаване на щата за длъжността "начален възпитател", което се установява от представените щатни разписания. Така видно от длъжностното разписание на училището, в сила от 01.10.2007 година и действащо по времето, когато ищцата А.А.П. е била назначена на длъжността "начален възпитател", щатната бройка за длъжността "начален възпитател" е била една. А съгласно длъжностното разписание, в сила от 05.11.2009 година, ведно с поименното разписание на длъжностите от 01.11.2009 год, щатната бройка за длъжността "начален възпитател" е била съкратена. Щатна бройка за длъжност "начален възпитател" липсва и в представеното по делото щатно разписание от 01.01.2010 година. Следоватилно, преди прекратяване на трудовия й договор със Заповед № 101/30.03.2010г., реално е било извършено съкращаване на щата за длъжността "начален възпитател", на която е била назначена ищцата А.А.П.. Посоченото в заповедта правно основание за уволнение съответства на действителното основание, на което е било извършено прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата П..

Следва да се посочи, че работодателят е упражнил правото си да променя щатното разписание, което право е уредено в § 71, ал. 2, т. 5 от ПЗР на Закон за държавния бюджет на Република България за 2008 г. (обн., ДВ, бр. 113/28.12.2007г., в сила от 2008г.). Съгласно ал. 1 на същата разпоредба, считано от 01.01.2008г., всички училища в системата на народната просвета прилагат система на делегирани бюджети, а съгласно ал. 2, т. 5 делегираният бюджет е бюджет, чрез който се дава право на директора на училището самостоятелно да определя числеността на персонала, обезпечавайки прилагането на учебния план и съобразно определените по реда на § 70, ал. 5 средства за финансиране на съответните училища. Следователно, право на директора е да определи дали да се промени щатното разписание за дадена длъжност или не, като за настъпването на тази промяна не се изисква последващо съгласуване от началника на РИО.
Такова съгласуване е предвидено в Наредба № 3/18.02.2008г. за нормите на преподавателска работа и реда за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета, която касае съгласуване с РИО на разпределението на преподавателската работа и числеността на персонала, като несъмнено промяната на щатното разписание за дадена длъжност води до промяна на числеността на персонала. А съгласно чл. 10 и чл. 12, ал. 3 от наредбата преподавателската работа на педагогическите кадри се планира в списък-образец № 1, който се утвърждава от директора на училището след съгласуване с РИО, числеността на персонала също се утвърждава от директора в Списък-образец № 1, а промените в числеността на персонала през учебната година се утвърждават отново от съответния директор по реда на чл. 10, т. е. след съгласуване с РИО. Но от друга страна, съгласно чл. 63, ал. 1 от Наредба № 4/16.04.03г. за документите за системата на народната просвета сведението за организиране на дейността в училището за учебната година (Списък - образец № 1) е предназначено за всички видове училища и служи за установяване на съответствието на организацията на учебния процес с нормативната уредба в системата на народната просвета.

Изрично е предвидено в тази разпоредба, че този списък обслужва информационно нуждите на МОН, РИО, НИО, общинската или районната администрация и финансиращите органи, т. е. значението му е предимно информационно, като съответната промяна в разпределението на преподавателската работа или числеността на персонала настъпва независимо от отразяването й в Списък-образец № 1. В този смисъл е и ал. 6 на чл. 63 от наредбата, съгласно която всяка промяна в Списък - образец № 1 се изготвя и утвърждава от директора на училището след съгласуване с началника на РИО до 10 дни след настъпването й, т. е. промяната настъпва независимо от отразяването й в Списък-образец № 1 и съгласуването й с началника на РИО. С оглед на това ответникът ОУ „Г.Бенковски" гр.Велинград чрез директора законосъобразно е упражнил правото на уволнение на основание "съкращаване на щата" по изложените съображения. Директорътна училището, като разпоредител с бюджетните средства разполага с правомощието да определя щата на училището, да назначава и увалнява и този извод е в унисон с трайно установената съдебна практика по този въпрос/вж.Определение №1203 от 05.10.2009 год. на ВКС по гр.д.№951/2009 год., ІІІ г.о., така също Решение №162 от 10.06.2009 год.на ОС Хасково, влязло в сила - Решението не е допуснато до касационно обжалване - виж Определение № 1638 от 07.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1402/2009 г./

       Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че уволнението на ищцата е законосъобразна извършено на посоченото уволнително основание и искът за отмяната му следва да се отхвърли. .
        Предвид обусловеността на останалите кумулативно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 2, 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ от изхода на спора по основния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за незаконност на уволнението, се налага извод за неоснователност и на тези обусловени искове за възстановяване на ищцата А.А.П. на предишната работа на длъжността "начален възпитател" в ответното ОУ „Г.Бенковски" гр.Велинград и присъждане на обезщетение за 6-месеца в общ размер на 2522.16 лв. ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума,. При така установената законност на извършеното уволнение, не е възможно възстановяване на предишната работа на длъжността, заемана преди уволнението "възпитател".
       Възстановяване се извършва при признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, при което трудовото правоотношение се възстановява във вида в който е било и преди незаконното уволнение при предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. Следва да се отхвърлят исковете за обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ
за 6-месеца в общ размер на 2522.16 лв. ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума, така също следва да се отхвърлят исковете по чл.222, ал.1 от КТ за обезщетение в размер на 423.60 лв. ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, да се отхвърли иска по чл. 220 от КТ в размер на 423.60лв. ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, или съответно да бъде прогласена нищожността на процесната заповед и същата бъде отменена и да бъде осъден ответника да заплати заместващо обезщетение по чл. 225, ал. 3 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение - 423.60 лв. от 30.03.2010г. до действителното допускане на работа ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и на основание чл.354, т.1 от КТ във вр.с чл.224, ал.1 от КТ и чл.345, ал.1 от КТ да бъде осъдено процесното училище да заплати обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода от уволнението до възстановяването  на работа и повторното прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед № 101/30.03.2010г. в размер на 2600 лв. ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

Като последица от отхвърлянето на предявените искове, следва да се осъди ищцата да заплати на ответника разноските по делото в размер на 300 лева за адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, съдът


                                                                         РЕШИ:


                  ОТХВЪРЛЯ предявените от
А.А.П., ЕГН ********** ***, чрез адвокат Ю.П. при АК гр.Пазарджик със съдебенадрес:гр.Велинград,ул."Хан Аспарух" № 19 против Основно училище „Георги Бенковски" гр.Велинград, ул."Калъчов мост" № 9 представлявано от директора Л.П.З., обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2, 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно и отменяне на уволнението на ищцата П., извършено, на основание чл. чл.328, ал. 1, т. 2, предложение второ от Кодекса, със Заповед № 101/30.03.2010г. на Директора на Основно училище „Георги Бенковски" гр.Велинград, за възстановяване на предишната работа на длъжността "начален възпитател", за присъждане на обезщетение за времето на оставане без работа поради уволнението в размер на 2522.16 лв. ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума  и исковете за присъждане на обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ, обезщетение по чл. 225, ал. 3 от КТ , по чл. 220 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ  като неоснователни.

                   ОСЪЖДА
А.А.П., ЕГН ********** *** заплати на Основно училище „Георги Бенковски" гр.Велинград направените по делото разноски в размер на 300 лв.

                   Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от 09.08.2010 година – денят в който е обявено решението.
                  Преписи от решението да се връчат на страните.


                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: